Кариера

Ранен период: 1993 – 1997

Джоли започва да работи като модел, когато е на 14 години, основно в Лос Анджелис, Ню Йорк и Лондон. През това време участва в няколко музикални клипа. На 16-годишна възраст Джоли изиграва първата си роля в театъра. В ранните си години на сцената се учи от баща си.

Джоли се появява в пет направени от брат си студентски филма, докато той учи в USC училище за кинематографично изкуство, но професионалната си кариера започва през 1993 г., когато изиграва първата си главна роля в нискобюджетния филм „Киборг 2“, като Casella „Cash“ Reese. След поддържащата роля в независимия филм „Без доказателства“ Джоли участва като Кейт Либи в „Хакери“ (1995), където се срещна с първия си съпруг, Джони Лий Милър. В-к „Ню Йорк Таймс“ пише: „Кейт (Анджелина) се откроява. Независимо от мрачното позьорство, което изисква тази роля, г-жа Джоли има сладко ангелски вид като баща си, Джон Войт.“

През 1996 г. играе Джина Малачичи в комедията „Любовта е всичко, което трябва“, съвременна адаптация на „Ромео и Жулиета“. В автомобилния филм „Mojave Moon“ от същата година, Джоли е в ролята на момиче на име Елинор. Отново през 1996 г. Анджелина Джоли изиграва Маргарет Садовски, едно от петте момичета във филма FoxFire, които се изправят срещу своя учител, който ги тормози сексуално. В Лос Анджелис в-к „Таймс“ пише за нейното изпълнение: „Отне ѝ много време, за да развие този характер, но Джоли – дъщерята на Джон Войт, има присъствие, за да преодолее стереотипа. Въпреки че историята е разказана от Мади, тя е катализатор.“

През 1997 г. Джоли си партнира с Дейвид Духовни в трилъра „Ролята на Бог“, действието на който е заложено в подземния свят на Лос Анджелис. Филмът не получава висока оценка от критиците, но Роджър Ибърт отбелязва, че „Анджелина Джоли открива топлина във такава роля, която обикновено е твърде агресивна, тя изглежда твърде добра, за да е приятелка на престъпник, а може би тя е.“ След това тя се появява в телевизионния сериал „Истински жени“, историческа романтична драма в американския Запад и въз основа на книгата на Джанис Уудс – „Windle“. През същата година се появява в музикалния видеоклип за „Anybody seen my baby?“ на Ролинг Стоунс.

Пробив: 1997 – 2000[редактиране | редактиране на кода]

Пробивът на Джоли е успешен след изпълнението на персонажа Корнелия Уолъс в биографичен филм за Джордж Уолъс през 1997 г., за който печели награда „Златен глобус“ и е номинирана за награда „Еми“. Филмът, режисиран от Джон Франкенхаймър, е похвален от критиката и наред с други награди, получи „Златен глобус“ за най-добър минисериал (филм, направен за телевизията). Тя изиграва втората жена на бившия управител, който е бил прострелян и парализиран по време на изборите през 1972 г. за президент на САЩ.

HBO продуцира филм за живота на супермодела Джия, базиран на биографичната книга на Stephen Fried. Джоли участва като Джия. Филмът представя един свят на секс, наркотици, емоционална драма, които водят до унищожаването на живота и кариерата на Джия и като резултат нейната зависимост от наркотиците и заболяването от СПИН се стига до смърт. За втора поредна година Джоли печели наградата „Златен глобус“ и е номинирана за награда Еми. Тя печели първата си награда от „Screen Actors Guild“.

След „Джия“ Джоли се премества в Ню Йорк и спира да се занимава с актьорство за кратко време, защото усеща, че на този етап нищо ново не се случва. Тя се записва в Университета на Ню Йорк да учи кино и присъства също при писмените класове. Тя описва този период от живота си така: „просто за мен е добре да си събера мислите“. Джоли се връща в киното и участва като Глория  в гангстерския филм „Hell's Kitchen“ (1998), а по-късно същата година се появява в „Playing by Heart“. Филмът получава предимно позитивни отзиви и Джоли се гордее с него.

През 1999 г. тя участва във филм на Майк Нюъл, които е едновременно комедия и драма. Джоли играе съблазнителна жена. Филмът получава смесени реакции от критиката, особено за героинята на Джоли във филма. След това тя работи с Дензъл Уошингтън в „Колекционерът“ (1999), който адаптира романа, написан от Джефри Дивър. Тя играе Amelia Donaghy, полицай, преследван от самоубийството на баща си, който неохотно помага на Уошингтън да проследи сериен убиец. Филмът печели сумирано $151 000 милиона в световен мащаб, но е критикуван като неуспех. Джоли взима следващата поддържаща роля на социопатка Лиза Роу в „Луди години“ (1999), един филм, който разказва историята на пациентката Сузана Кейсън, изпратена от нейния психиатър в болницата „Клеймор“. Уинона Райдър играе главната героиня във филма, което възлага големи надежди да се обърне повече внимание на нея, вместо това филмът маркира крайните пробиви на Джоли в Холивуд. Тя печели третата си награда „Златен глобус“, нейната втора „Screen Actors Guild“ награда и „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля. През 2000 г. Джоли се появява в първия си летен блокбъстър, „Gone In 60 Seconds“, в който тя играе Sarah „Sway“ Wayland, бившо гадже на крадеца на коли Никълъс Кейдж. Той става един от нейните най-касови филми дотогава, спечелил $237 000 000 в международен план.

Анджелина Джоли е носителка на почетен „Оскар“ за 2013 г. за благотворителната си дейност.